Арменски език
Арменският език е древен индоевропейски език, говорен предимно в Република Армения и сред част от арменците в арменската диаспора по цял свят. Той съставлява самостоен клон в семейството на индоевропейските езици и няма живи близкородствени езици. Много учени смятат, че той е родствен на мъртвите фригийски, тракийски и дакийски език. От днес съществуващите езици, гръцкият изглежда най-близък до арменския, макар че последният съдържа и много заемки от персийски език, който също е индоевропейски език.
Фонологията на арменския език е богата на съгласни съчетания по начина на учленение: преградни и проходни (търкави/фрикативни). Преградните в зависимост от звуковия си състав се делят на три групи: преградно-звучни, беззвучни и придихателно беззвучни. Класическият арменски език се отличава от много индоевропейски езици по това, че съдържа шест преградно-проходни съгласни (африкати). Някои езиковеди считат, че тези африкати са произлезли под влияние на кавказките езици, а други са на мнение, че те са производно на историческото развитие на самия арменски.
Исторически погледнато арменският език се развива в 2 етапа: устен и писмен. Писменият етап се разделя на 3 периода:
* 1) Древноарменски („Крапар“, т.е. „писмен“ език) или класически период, 5 – 11 век.
* 2) Средноарменски период, 12 – 16 век.
* 3) Новоарменски (съвременен арменски) период, от 17 век до наши дни. Той е разделен на два варианта:
* Източноарменски литературен вариант
* Западноарменски литературен вариант.
Фонологията на арменския език е богата на съгласни съчетания по начина на учленение: преградни и проходни (търкави/фрикативни). Преградните в зависимост от звуковия си състав се делят на три групи: преградно-звучни, беззвучни и придихателно беззвучни. Класическият арменски език се отличава от много индоевропейски езици по това, че съдържа шест преградно-проходни съгласни (африкати). Някои езиковеди считат, че тези африкати са произлезли под влияние на кавказките езици, а други са на мнение, че те са производно на историческото развитие на самия арменски.
Исторически погледнато арменският език се развива в 2 етапа: устен и писмен. Писменият етап се разделя на 3 периода:
* 1) Древноарменски („Крапар“, т.е. „писмен“ език) или класически период, 5 – 11 век.
* 2) Средноарменски период, 12 – 16 век.
* 3) Новоарменски (съвременен арменски) период, от 17 век до наши дни. Той е разделен на два варианта:
* Източноарменски литературен вариант
* Западноарменски литературен вариант.
Страна
-
Азербайджан
-
Армения
Армения е страна в Южен Кавказ без излаз на море. Разположена е между Черно море и Каспийско море. По-голямата част от територията е планинска с гори и бързотечащи реки. Най-високата точка на страната е разположена в планината Арагац на 4095 m н. в., а най-ниската е около 400 m. Езерото Севан, разположено в арменските планини, е второто по големина езеро на надморска височина над 1900 m. -
Грузия
По време на Античността са били създавани множество малки царства в този регион. Колхидското царство и Царство Иберия приели християнството през ранната половина на IV век. Обединеното Царство Грузия достига върха на своята политическа и икономическа сила по времето на царуването на Давид IV Строителя и Царица Тамара през XI и XII век. След това районът е превзет от различни големи империи. През късния XVIII век Източна Грузия (Картли-Кахетинското царство) сключва съюз с Руската империя и е анексирана през 1801 година. След кратка независимост, следвана от Руската революция през 1917, Грузия е окупирана от Съветския съюз (1921), ставайки съветска република. След независимостта си през 1991 г. посткомунистическа Грузия страда от гражданско неспокойствие и икономическа криза, което продължава през цялото десетилетие. Това продължава до Революцията на розите през 2003 г., след която новото правителство въвежда демократически и икономически реформи. -
Ливан
В древността територията на днешен Ливан е заселена от финикийците, семитско племе. Финикийската писменост, възникнала около ХII в. пр. Хр., е първата позната ни позвукова писмена система. Финикийците създават много търговски колонии по цялото Средиземно море – по-главни са Берит (днешен Бейрут), Тир и Сидон (също на ливанска територия), Картаген (в дн. Тунис) и на островите Кипър, Крит, Малта, Сицилия, Сардиния, Корсика, Майорка и Менорка. В по-късни периоди финикийските градове пазят независимостта си до падането им под властта на Александър Македонски през III в. пр. Хр. След смъртта на Александър Финикия е част от елинистическото царство на Селевкидите, преди да падне под римско владичество през I в. пр. Хр. и включена в провинция Сирия. През 395 г. Финикия попада в пределите на Източната Римска империя – Византия – и голяма част от финикийците приемат християнството още в първите векове след Христа. През VII век арабите мюсюлмани завладяват територията на Финикия, като ислямизират и арабизират в следващите векове местното предимно финикийско населене, потомци на което са днес шиитите и сунитите ливанци. Оцелява и част от християнското финикийско население, потомци на което са днес маронитите и православните ливанци. По-късно наименованието на територията се нарича Ливан от името на планините Ливан и Антиливан, и от което идва името на смолата за кандило в християнските храмове, произвеждана основно в Ливан от дъб което остава име на страната и до днес. -
Месопотамия
Регионалният топоним Месопотамия идва от корените на древногръцките думи μέσος („мезо“ – средна) и ποταμός („потамия“ – река) и буквално означава „(земя) между реките“. Най-старата известна употреба на името Месопотамия е в Ἀλεξάνδρου ἀνάβασις (Анабазис Александри – „Походите на Александър“) на Ариан, написана в края на 2 век, но изрично се позовава на източници от времето на Александър Велики. В Анабазис Александри с името Месопотамия е обозначена земята източно от Ефрат в северна Сирия. Арамейската дума biritum/ birit narim съответства на сходна географска представа. По-късно терминът Месопотамия се използва по-общо за всички земи между Ефрат и Тигър, като по този начин включва не само части от Сирия, но и от Ирак и Югоизточна Турция. Често в по-широко географско значение на топонима Месопотамия, се включват съседните степи западно от Ефрат и западната част на планината Загрос – на изток. -
Сирия
Сирия има население от 16 676 123 души. Повечето от тях са сунити, също и 16% други мюсюлмански групи като алауити, шиити и друзи, както и 10% процента християни. От 1963 г. страната се управлява от партията Баас. Сегашният президент на Сирия е Башар ал-Асад, син на Хафез ал-Асад, който управлява от 1970 до смъртта си през 2000 г.